Free Comments & Graphics
Казваш,че се чувстваш по-добре,но какво разбираш под това?!Опитваш се да избегнеш изпитанията,които ти поставя живота,като ги въплъщаваш в един общ проблем с мисълта,че ще се справиш по-лесно. Не,Приятелю.Така не става.Всяко едно нещо на този "свят"съществува само по себе си....не си мисли,че ти приказвам за "Изкуството да бъдеш егоист”.Всяко нещо има свой собствен живот,свое собствено съзнание,свой собствен път,свое собствено място върху полицата на Съдбата.То е живо,и чувства, и разбира,и.... Иска ми се да продължа,но не мога!Не мога,защото няма да ме разбереш,а когато хората не разбират нещо,те се плашат! Аз не желая това!Сигурно си мислиш,че съм се побъркал...! Наречи ме луд,ненормалн,себелюбив,заблуден или какъвто си избереш!Наричали са ме по всички възможни начини,които могат да бъдат родени в човешкото съзнание под силата на злобата и яростта!Но...аз не съм такъв.Аз съм просто различен.Това е моето проклятие,което съм осъден да влача след себе си,откакто се помня,а това е доста отдавна-Повярвай!Осъден съм да се боря срещу собствената си съдба... Не знам защо не разбирам какво съм сторил,но това ме убива.то вече спечели войната...Защо ме гледаш така?!Сигурен съм,че вече си убеден/а в лабилността на психиката ми...Мислиш ме за побъркан,нали ?!Може би е така,но се съгласи,че тази моя побърканост не е дразнеща,нито опасна..Хмм..Усмихваш се-добре.Очите ми се насълзиха.. Затворих ги и усетих как душата ми се сви! Е,това е историята на моята побърканост.Сега вече съм сигурен,че ме мислиш за луд..и така да е!Знам,че дори и да съм луд,аз съм луд с вяра,в чиято душа още гори любов и доброта...Това исках да ти разкажа.Сега ти пожелавам приятен нормален живот и спокойствие в "света" на сънищата....