Free Comments & Graphics
Вярваш ли? Вярваш ли, когато цялата ти хармония се обърне, че има поне едно нещо, в което си заслужава да се вгледаш? Вярваш ли в истината, докато виждаш как всичките ти илюзии са една лъжа? Когато единственото, което забелязваш е гърба на някой твой приятел, същия човек, на когото си се доверявал през последните години, а сега той те задминава без дори да те поздрави, сякаш не те е познавал... Вярваш ли в Бог, гледайки кървавите картини по време на вечерната емисия новини? Всъщност редно е да си зададеш въпроса дали вярваш в себе си. сещал ли си момент, преди който, цели дни, месеци, години си тръпнел, мислел си, че този момент ще се запечата завинаги в живота ти, като най-хубавия ден и когато най-накрая настъпи, ти бъдеш отхвърлен, забравен, поруган? Има ли слово, в момент когато имаш в ума хиляди изречения, но не можеш да ги изречеш? Искаш да кажеш нещо, но не можеш да се сетиш за думата, с която се опитваш да го изразиш. Опитваш се да изкажеш своята любов с думи, но единственото, което успяваш да направиш е една почти безчувствена целувка, един леден допир. Вярваш ли в изкуството, докато вървиш по булеварда и виждаш само сиви картини? Разни хора отминават, блъскат те, коли шеметно преминават покрай теб, а ти се опитваш да скриеш сълзите на своята мъка от чуждите погледи. Вярваш ли в щастието, докато изпитваш само страдание? Заглеждал си се, предполагам, хиляди пъти в чуждите лица, опитвал си се да вникнеш в техните души. Всички изглеждат толкова вглъбени в проблемите си, толкова изстрадали, борещи се с живота, с мъката и болните си амбиции за по-добро бъдеще. Ти си такъв, какъвто искаш да бъдеш, нищо повече; Вярваш ли в детската невинност, докато гледаш заглавието на поредния вестник, съобщаващ ти за младежа-убиец, намерен по отпечатъците, които е оставил по накълцания труп? Ти чувстваш ли си свободен? Свободата е да притежаваш. Та, по-дяволите, дори собствената ми мъка не е моя... Жалко е да се наричам човек, жалко е да съм част от тълпата; грозно е да съм модерен, грозно е да съм истински... Защото истината не съществува. Мразя хората, мразя теб, мразя всички, които се опитват да ми казват какъв трябва да бъда. Същите тези, които вярват в нещо... В Болката... Тя е единствената константа, която ми показва, че съществувам... между чуждите амбиции и обществената воля. Но всеки глупак би ти казал, че болката не е част от теб... но Тя е твоето осъзнаване, че си реален. Толкова колкото е реална измамата. Част от поредното семейство, гледащо все същите предавания, както всички останали. Просто си поредното зъбно колело от обществената машина. Не искам да вярвам в нищо, не искам да виждам чуждата болка, не искам да чувам чуждия плач, не защото ме е страх от същото, не защото бягам от него, а защото все още не искам да се осъзная като човек. Същите тези Както имам нужда аз, както имат нужда всички. А ти вярваш ли в нещо, което не съществува?